17.03.2013 г., 11:33

Аз и ти

1.6K 0 6

Кой съм аз... коя си ти...

аз другият... ти друга вече,

далечен свят, сподавен вик

и хапче плам за будна вечер.


Любов ли си... любов ли съм...

и кой от двамата ни пò обича,

постой сега... постой за миг

по устните ти да потичам.


Аз ден ли съм... а ти нощта,

че все не можем да се стигнем,

аз вятър див... а ти луна,

погалиш ли ме и притихвам.


Кой съм аз... коя си ти...

пред тебе виж съм коленичил,

в капризно време и насън

аз ласка все ще те наричам!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимир Трифонов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...