ParvaNova (Ренета Първанова)
305 4433
12.11.2017 г., 13:04 ч.

Аз, клетката, и Тя, Птицата 

  Поезия » Друга
1003 7 24

Аз, клетката, и Тя, Птицата

 

Тъй си изтъняла, Душице,

моя тъжна флигорна,

нелетяла в синевата птица -

как си, мила моя морна?

 

Нивга не поиска ми водица,

а забравях те във жега знойна

и не пусна ни една сълзица

Сърцето ти, куршумена  пробойна.

 

Валмо съм в хурката на късна Есен,

а ти крилете си ще сториш на дарак –

Корсетът ти е вече, птицо, тесен –

мъгли разчепкваш – да ме кърпиш пак.

 

Гледецът ти, е все към Висинето

ала менe си се клела, и си вeрна –

неще излитнеш дордето

сол ми дава Земята и бяла, и черна

 

Нощем ме напускаш и се рееш -

дали на прежни клетки да гостуваш,

или до бъдна летиш – да се грееш,

че у мене огън зимува – и студуваш.

 

Хайде, запей,

запей ми за *срекя, тъжна флигорно  –

иде разлъка, птицо клета – и ще съм само „дреха”,

ще ни натисне и Висинето – Долу – ще бъде „Горно”,

по средата – Сърцето, а ти – търси Небето!

 

Не пееш, Птицо клета…

 

*срекя – щастие, слука, съдба

Ренета Първанова

© Ренета Първанова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • А за мен - огромен комплимент, Ели. Благодаря ти!
  • Да се почувстваш като клетка за душата си! – Това е толкова неповторимо усешане...
    Имаш уникален поглед към всичко, Рени. А това си е дарба...
    Поздрав от мен!
  • Тя е Гавраиле, птица без крила
    ...има и такива птици - ослепели,
    но носят в себе си душите на деца,
    тези слепите са пели,
    за хора без души,
    които са освирепели
    и искат всичко да се разруши...
    И питам аз една птица без очи,
    "О, птицо, как светлото къде е виждаш ти?"
    тя ми дума, че не сеща тъмнина,
    защото всъщност не познава Светлина...

    А за изказа необичаен:
    Богати са хората "знаещи думи" - те стъпват по тях и ги превръщат в друми, при чудни светове ги отвеждат и на слепите красотата "превеждат", дори и когато сърцата им пълни са с тъжба, да плачат за другите имат нужда....
  • Къде е птицата?
    Зове я Висинето
    за"срекя" ли да мисли
    или да покори небето.
    Винаги ме удивляваш с необичайния си изказ.Интересно ми е!
  • Нинче!!!
  • Ох, хубаво, докосващо до болка...Ранима душа си, страдаща, прекрасно излята....В любими!
  • Благодаря ти, Силвенце, за този хубав коментар!
  • Нахрани я, напои я, музика й пусни и ще ти запее с ангелски глас! Прегръщам я! Най-добрата част от теб!
  • Колко топъл коментар, Албенче - благодаря, мила!
  • Прегръщам я, тази твоя прекрасна душа, Рени!... А стихът ти поставям в любими.
  • Благодаря ви, Младене, Еси, Марго - трогната съм!
  • Хубав стих - оригинален и открояващ се!
  • Как само въздействаш, Рени! Страхотна си!
  • Не мога да се наситя на стиховете ти, Рени!
  • Зарадва ме с прочита, Катя - благодаря!
  • Много ми хареса стиха ти , Рени!Поздравления!
    Добавям в любими!
  • Васе, трогваш ме всеки път! Благодаря!
  • Нямам думи. Поздрави!
  • Благодаря ви, Любо, Люси, Велине, Руми и Валя, за хубавите коментари!
  • Ох, Рени, чак болиш!
  • Не знам какво да кажа, Рени, толкова си откровена, чак до болка! Аплодирам!
  • Много силно, излято от душата!
  • Трогателно, силно...
  • Много нежно, напевно и хубаво! В любими! Прегръдки Рени!
Предложения
: ??:??