Аз, който изговорих Тишината

7.05.2023 г., 7:58 ч.

Поезия

219 3 2

АЗ, КОЙТО ИЗГОВОРИХ ТИШИНАТА

... каквато непомерна тишина саваните си в залива разстели,

ще кажеш, че е минала война по плажовете – пусти опустели,

три псета, седем гларуса и аз, и водорасли шепа-две за флора,

със пушече от моя смачкан фас дими в ачика тръгналият кораб,

по вълнолома с пет флакона спрей рисуват две дрогирани маймуни,

завързани на варненския кей, поклащат се рибарските мауни,

морето сякаш буди се от сън и тихо под нозете ми си мляска,

седя си на изхвърления пън – и слънцето ми праща блага ласка,

рисувам си деня със мек молив, преди и той да превали оттатък.

Благодаря ти, Боже, че съм жив! – аз, който изговорих тишината.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2023-05-07T20:33:07+03:00

Ти можеш всичко - дори и тишината да изговориш– и го правиш по неподражаем поетичен начин! Радост си ми!👍
yotovava (Валентина Йотова)

2023-05-07T09:15:54+03:00

Невероятен си, такава образност и богатство на езика!

саваните си в залива разстели
...