Аз ли бях това
Бях звездопад и бях луна,
играх на сляпо с любовта,
а с утрото изгрявах в светлина
и тръгвах все едно не съм била.
Раздавах нашироко от душа,
а времето без милост само взимаше,
изтръгна до трошичка що успя
и чудя се, че още има ме.
По-ниска от тревата съм сега,
в пъти надживяла толкова лета,
но имай си едно наум и се пази,
опашката на котката да не настъпиш ти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© П Антонова Всички права запазени
Радвам се, че си тук!
