"Аз ли криво ти се молих, ти ли криво ме разбра"
Помолих се да ми изпратиш пролет.
И пролетта дойде. Със снегове!
Душата ми копнееше за полет -
оказа се с бракувани криле!
За слънце ти се молих неведнъж -
със слънцето ми прати страшна суша...
Тогава глупаво поисках дъжд...
Засипа ме със ледена градушка!
Не можем явно да се разберем -
затуй преставам вече да се моля!
Че току-виж оплескам я съвсем...
Каквото пращаш - пращай! Твоя воля!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариела Челебиева Всички права запазени
