31.08.2023 г., 21:42

Аз - лисицата, ти - ловецът

1.3K 12 18

С изтънчения вкус на златен бърбън

и огнената нотка на тютюн,

изискан и непредвидимо дързък,

опасен като сребърен куршум…

 

вървиш след мен с походката на хищник

и силата на млад планински лъв –

един ловец и много бърз противник,

затегнал примката, жадуващ кръв,

 

косите ми… разкъсаните рокли…

целувката, изгаряща до смърт,

въздишката на дългите ми нокти

блуждаещи по твърдата ти плът.

 

И с погледа на безпощадна бездна

настигаш ме в един отчаян риск…

но в тази нощ ще съм жестоко нежна –

лисицата опитомила… принц.

 

Жени Иванова,

по картината на Мариела Арсова "Аз - лисицата, ти-ловецът".

Ето линк към творческата ѝ страница: https://www.facebook.com/Martistin

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Иржи... ако намериш време последвай линка към страницата на Мариела Арсова, за да видиш картините... няколко стиха написах по една от сериите ѝ...
  • Адмирации, Жени, беден ми е речникът за коментар! Знам само, че си вълшебница!
  • Благодаря, Скитница. Поздрав и за теб.
  • Страхотно е, Жени!
    Поздрав!
  • Иване, за мен е радост, че си бил тук. Благодаря ти!

    Стойчо, благодаря ти, че спря с коментар под този стих. Мариела Арсова е много талантлива. Щом сте приятели, значи, си видял и другите две стихотворения, които написах по картини от "Кървавата серия"

    Акеми, благодаря ти.

    Ромашка, благодаря.

    Георги ) случайности при раздаването на ролите от режисьора вероятно

    Таня, благодаря.

    Деница, благодаря.

    Лина, благодаря ти от сърце.

    Ники, много ме зарадва, спирайки при моя стих. Благодаря ти.

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...