Аз мога да разказвам до безкрай...
Аз мога да разказвам до безкрай...
ще чуеш ли задъханата ми любов,
как диря те в несрещнатия Рай,
над пропастите скрила своя зов.
Сънувам те в измислените сънища.
Жадувам твоя глас да ме погали
и пак потеглям в прашните си пътища
с нозе от обич все към тебе тичали.
Болеят посивели дирите след стъпките.
Една сълза остана неизплакана.
Когато те намеря пак, очите ми
ще се засмеят и ще знам, че съм обичана.
Сълзата си ще пазя с нея да измия
нозете ти, и грешни, и бездомни.
Но ти не идваш, а аз дори насън копнея
теб единствено и те обичам още.
Виж как светът пред теб смалява се,
че вече станал си така различен,
а аз една и съща приземявам се
в съня ти, и се чувстваш пак обичан.
...
Нозе ли, казах... Боже, май сънувам.
По перките ми плава морски вихър.
Така безпаметно те теб обичам,
че се отричам дори от моя вятър.
А вятърът понякога ме носи
със дивите гребла на своя гребен
към теб, когато от безсъниците проси
живота ми за тебе непотребен.
Djein_Ear 13,06.2013
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
