Аз можех
Аз можех да съм много по-различна.
По-дива и разкъсваща дори.
Но ето, че реших да те обичам
безмълвна и увита в тишини.
Аз можех да ти нося небосвода
и заедно да събираме звезди.
Но ето, че Луната каза Сбогом
и трябваше без мен да продължиш.
Аз можех да мечтая за пастели,
с които да рисувам твоя смях.
Сега сме просто... малко остарели,
отиде ли си времето за нас?
Аз можех.... Можех много. Но не стига,
когато си далече във нощта.
И сякаш любовта е по-красива,
когато е останала... сама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деси Всички права запазени
