6.11.2008 г., 19:36 ч.

Аз не притихвам вече. Като тях. 

  Поезия
889 0 14

Аз не притихвам вече. Като тях.

 

Не съм притихнала.

И днеска

по лицето ми

наместо сълзи

гонят се

слънца.

Научих се

на ум да те убивам.

И да те раждам

после.

Режейки плътта.

Не съм притихнала –

научих се

да плача.

И бели облаци

мънистено

да нижа,...

забивайки кинжали

във очите си

и късайки простора си

безгрижно...

Не съм притихнала.

Косите ми са

тъжни.

Заплитат се

във бледите мъгли.

Препъват се

в снежинки кръстопътни,

но пак

разцъфват

в пясъчни дъги.

Платих за всеки

залък хляб

с бокал отрова.

Над гроба ти

звездите

заковах.

Да ти посвèтят

тази нощ –

наместо сбогом.

Горчиво се посмей –

прелях ти вино.

И не притихвам вече.

Като тях.

 

© Елмира Митева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??