29.06.2011 г., 0:13

Аз не съм била част от неговите мечти!!!

983 0 2

Поспри и в моите очи се вгледай,

поспри и за ръката ме хвани.

Веднъж ти казах „Мечтите си следвай“,

без да знам, че не съм част от твоите мечти.

Остави ме да чакам на вратата.

Аз чаках с дни!

Едва когато да те чакам се отказах,

ти почука с надеждата да кажа „Остани!“

Омръзна ми да гледам в далечината

и да се моля да ме посетиш.

Така с годините тази, която толкова ти е позната,

ти успя да промениш.

 

Не съм била това, което си желал.

А попита ли ме аз какво желая?

Времето си с мен си пропилял,

а аз със теб дали не съм го пропиляла?

Поспри и в моите очи се вгледай,

поспри и за ръката ме хвани,

лентата със спомените си прегледай

и ще видиш, че сбъднали са се твойте мечти.

 

 

П.П Аз не съм била част от неговите мечти!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Петкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Тъжно... като за Любовно стихотворение и подбуждащо за размисъл.
  • Тъжно,но и страшно красиво! Едно от най-любимите ми произведения!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....