Аз не съм била част от неговите мечти!!!
Поспри и в моите очи се вгледай,
поспри и за ръката ме хвани.
Веднъж ти казах „Мечтите си следвай“,
без да знам, че не съм част от твоите мечти.
Остави ме да чакам на вратата.
Аз чаках с дни!
Едва когато да те чакам се отказах,
ти почука с надеждата да кажа „Остани!“
Омръзна ми да гледам в далечината
и да се моля да ме посетиш.
Така с годините тази, която толкова ти е позната,
ти успя да промениш.
Не съм била това, което си желал.
А попита ли ме аз какво желая?
Времето си с мен си пропилял,
а аз със теб дали не съм го пропиляла?
Поспри и в моите очи се вгледай,
поспри и за ръката ме хвани,
лентата със спомените си прегледай
и ще видиш, че сбъднали са се твойте мечти.
П.П Аз не съм била част от неговите мечти!!!
© Полина Петкова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Тъжно... като за Любовно стихотворение и подбуждащо за размисъл.
-
Тъжно,но и страшно красиво! Едно от най-любимите ми произведения!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
