alisa_wonderland (Елица Мавродинова)
132 234
5.02.2008 г., 17:12 ч.

Аз не съм непокорна 

  Поезия
3828 3 30
Аз не съм непокорна и нежна.
Не разцъфват в косите ми рози.
Не копнея за морска безбрежност.
Аз съм рошава, бясна и грозна.

Аз съм лаеща, груба и хрипава,
със настръхнал трион на гръбнака.
Хапя, бия се, псувам и ритам
и отглеждам в очите си свраки.

Аз не съм теменужно-загадъчна.
Не докосвам звезди в небосвода.
Аз съм пурпурно-зла. Като ада.
Паля клади. Строя ешафоди.

Аз не съм изкусителна фея
и не пея за розови изгреви.
И изобщо... за нищо не пея.
Аз крещя. Аз крещя до пронизване.

Аз съм щръкнала, черна... и цяла.
Не, не съм нежноцветна и мила.
Сто безличия девствено бяло
бих сменила за капка мастило.

© Елица Мавродинова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Може и така да е. Може би наистина не си "нежноцветна". Но въпреки това си прелестно Цвете. И цялата тази гротескност е метаморфоза на твоята Нежност. Така я усетих... И както винаги, стихотворението ти хваща за гърлото!
  • !!!
  • "Аз не съм непокорна и нежна.
    Не разцъфват в косите ми рози.
    Не копнея за морска безбрежност.
    Аз съм рошава, бясна и грозна." - страхотно...и цялото!!!
    Поздрав
  • Обичам крещящите!Поздрави!
  • Ти си истинска!!!
  • Ти не си непокорна и нежна,
    и в косите ти няма небрежност...
    Ти си просто морска безбрежност,
    в която всичко се свежда...
  • Нещо различно!
    Хареса ми!
    Поздрав Ели!
  • Ели,ако си черна и цяла,значи,че си и бяла и цяла,защото цялостността,истинската трансцеденция е Една-когато надхвърлиш бялото,надхвърляш и черното... Поздрави!
  • Много,много ми хареса!Поздрав!
  • Абее, знаех си аз, че красотата ще спаси света!
    Пък и тя, красотата не се носи на челото.
    Поздрави, Ели!
  • Аааааа, така ли?!

    Като се запознах с теб, беше мило дете, скромно...
  • "Аз не съм непокорна и нежна.
    Аз съм рошава, бясна и грозна.
    изобщо... за нищо не пея.
    Аз крещя. Аз крещя до пронизване."

    кефиш ме .Признавам го
    Поздрав
  • Прочетох!
    И си права!
    Във всеки има триони...
  • Безспорен талант си, Елица!
    Но Белотата и Мастилото не могат
    едно без друго...
    Сътвореното на белия лист може да е красиво-
    и като поетично докосване до звездите...
    и като Божествена песен за изгреви и залези...
    и като изкрещян вик да се чуе Голямата поезия...
    стига да е казано и написано майсторски.
    И това е хубавото - че се пише и говори различно!
    А още по-хубавото е, че някои го правят Великолепно!
  • И непокорна и неподражаема си, Ели! Великолепен стих!
  • Аз съм лаеща, груба и хрипава,
    със настръхнал трион на гръбнака.
    Хапя, бия се, псувам и ритам
    и отглеждам в очите си свраки.
    Като стих чудесно....
  • Леле! Страхотно изпълнение!
  • Ели, а по-добре да пееш, аз да ти кажа.
  • Финала, финала ме грабна тотално
  • Ей ,страхотно си го написала.Направо ме грабна!!
    Браво!Нямам думи!!
  • Много фешън прическа си обадила
    Такава рошава...екстра

    А стиха е готин!
    Много ми хареса!
  • Чак не можах да те позная...
  • Много хубав стих, Ели!!! Поздравления!!!
  • Невероятно! Директно! По-ясно от всичко! Харесва ми!
  • "Сто безличия девствено бяло
    бих сменила за капка мастило." !!!
  • Аз пък си мисля, че си всичко това, но с обратен знак...А мастилото отдавна тече във вените ти!
  • Аз понеже, такова де, хммм, абе то нали просто минавам, та се сетих да попитам: - Случайно да има вакантно място и за перодръжка, гледам мастилото вече е осигурено, а и сайтът си е доволно лист...
    Мавродинова...добре, че не преграквате от крещене, ама аз оглушах!!!
    И взех да чувам по-ясно от всякога...
  • Трогна ме!Поздравления за чудесния стих!
  • "Аз не съм изкусителна фея
    и не пея за розови изгреви.
    И изобщо... за нищо не пея.
    Аз крещя. Аз крещя до пронизване"

    Това беше първото,което привлече вниманието ми /не знам защо прочетох първо него,а след това започнах отначало/
    Казала си нещата толкова директно,а предизвикват страхотни асоциации/предполагам,че това е истинското въздействие в/у читателя/.
    Дълго ще кънти в съзнанието ми този стих.
  • ти да видиш!
Предложения
: ??:??