Аз не съм тук, ти не си там...
Ако някога, любими,
видиш, че ме няма,
станеш ли невидим,
станем ли измама,
моля да си спомниш:
ти си ми приятел,
в който се отронвам
и ни е приятно.
Двама потопени,
двама в необята,
двойка или лебед -
нежно остаряват.
Сметка ще ни търсят,
всичко е в числата.
Много ли сме пъстри,
нека гоним вятър.
Аз не вярвам вече,
всичко е зелено.
Зима се разтече
в погледа си цветен.
Можеш ли да губиш,
много и печелиш,
но не искаш чудо,
само стискаш челюст...
Слънце имитират
мънички монети.
Да, банкноти спират
истинската сметка.
Нека да се крият,
нека се пресяват,
нека в тънка рима
дните се затварят.
Всичко е решено -
ти си все далече.
Свои сме родени,
в плакалата вечност.
В нейните клепачи
има мека свежест.
Липсата не значи
нищо, а - надежда.
Мракът ни извира
в скръбни шумни думи.
Миг сънлив събира
мислите си умни.
Мигове поливат
образи и сенки.
Сливат се горчиво
устните на вени...
Сплетени са страшно
в страстен рукнал изгрев,
пъстър и уплашен,
изтъкан от искреност...
Нашите надежди,
остри като вятър,
нашите копнежи,
бързи като лято...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоана Всички права запазени
