Аз не вярвах в Коледа
Аз не вярвах в Коледа,
аз не вярвах в песни, аз не вярвах на шеги!
Аз не карах колела,
аз не откликвах на молби!
Този месец Декември - старият снежко.
Той е толкова весел и забързан!
Всеки се прибира в къщи уморен и дишащ тежко,
за чаша чай или какао вързан.
Този месец е за мен магия!
В него времето спира и ни подготвя
за предстоящата година.
Прозорци изрисувани със снежинка бледо мокра.
Тогава всичко е безмерно,
чувстваме, че всичко днес е вечно!
Тогава всички сме заедно, а другите не са отделно!
Тогава думичката "Заповядай" чувам често!
А колко му трябва тогава на един човек?
Малко сняг и детска наивност?
Трябва му един Коледен портрет
на една добра и честна човешка креативност!
А просто един ден наречен "Коледа"...
Той е обобщение на цялата човешка добрина. Тогава не е лято, не е дошла и пролетта!
Но само тогава пеят в душите ни цветове и птички!
Най-студеният месец,
но същевременно най-топлия в сърцата!
Пътят към душите става тесен,
стават греещи лицата!
В този месец аз вярвам!
Аз вярвам в чудеса!
Не се страхувам да стана, да повярвам!
Не се страхувам да съм малка пред света!
Виждам накичени елхи,
виждам гирлянди и светещи лампички.
Виждам сбъднати мечти!
Виждам светещи от топлина и уют стаички!
Да, аз вече виждам Коледа!
Да, аз вече вярвам в нея!
Но за нея не съм се молела.
Не, но с нейния дух живея!
На Коледа нека всички вярваме!
На Коледа нека топлим чуждите сърца!
Нека да се усмихваме, нека да се радваме!
Да, Коледа ще сбъдне всяка твоя мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Йорданова Всички права запазени
