Аз не вярвах в Коледа
Аз не вярвах в Коледа,
аз не вярвах в песни, аз не вярвах на шеги!
Аз не карах колела,
аз не откликвах на молби!
Този месец Декември - старият снежко.
Той е толкова весел и забързан!
Всеки се прибира в къщи уморен и дишащ тежко,
за чаша чай или какао вързан.
Този месец е за мен магия!
В него времето спира и ни подготвя
за предстоящата година.
Прозорци изрисувани със снежинка бледо мокра.
Тогава всичко е безмерно,
чувстваме, че всичко днес е вечно!
Тогава всички сме заедно, а другите не са отделно!
Тогава думичката "Заповядай" чувам често!
А колко му трябва тогава на един човек?
Малко сняг и детска наивност?
Трябва му един Коледен портрет
на една добра и честна човешка креативност!
А просто един ден наречен "Коледа"...
Той е обобщение на цялата човешка добрина. Тогава не е лято, не е дошла и пролетта!
Но само тогава пеят в душите ни цветове и птички!
Най-студеният месец,
но същевременно най-топлия в сърцата!
Пътят към душите става тесен,
стават греещи лицата!
В този месец аз вярвам!
Аз вярвам в чудеса!
Не се страхувам да стана, да повярвам!
Не се страхувам да съм малка пред света!
Виждам накичени елхи,
виждам гирлянди и светещи лампички.
Виждам сбъднати мечти!
Виждам светещи от топлина и уют стаички!
Да, аз вече виждам Коледа!
Да, аз вече вярвам в нея!
Но за нея не съм се молела.
Не, но с нейния дух живея!
На Коледа нека всички вярваме!
На Коледа нека топлим чуждите сърца!
Нека да се усмихваме, нека да се радваме!
Да, Коледа ще сбъдне всяка твоя мечта!
© Милена Йорданова All rights reserved.
