Аз нося те в сърцето
Ти си моята любов голяма
и винаги ще те обичам аз.
Сега без теб съм все така засмяна,
дори да чувствам само мраз.
В сърцето ми остана пустотата,
защото сме далеч един от друг
и знае, че ще чувствам самотата,
дори да те заместя с някой друг.
Тъй силно те обичах, да го знаеш,
че никой да не може като мен,
ти също мене - трябва да признаеш,
но тъй далеч сега е този ден...
Сега аз още силно те обичам,
но променихме се със теб, нали?
Дори пред себе си понякога отричам,
но искам да си върна тези дни,
в които бяхме заедно, но ето,
но ето, разделени сме сега,
дори така, аз нося те в сърцето
и вечно тъй ще бъде, за беда.
и винаги ще те обичам аз.
Сега без теб съм все така засмяна,
дори да чувствам само мраз.
В сърцето ми остана пустотата,
защото сме далеч един от друг
и знае, че ще чувствам самотата,
дори да те заместя с някой друг.
Тъй силно те обичах, да го знаеш,
че никой да не може като мен,
ти също мене - трябва да признаеш,
но тъй далеч сега е този ден...
Сега аз още силно те обичам,
но променихме се със теб, нали?
Дори пред себе си понякога отричам,
но искам да си върна тези дни,
в които бяхме заедно, но ето,
но ето, разделени сме сега,
дори така, аз нося те в сърцето
и вечно тъй ще бъде, за беда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелина Янкова Всички права запазени
