19.08.2015 г., 9:21  

Аз само на една останах верен

1.2K 0 6

 

Понеже много песни посветих
във този сайт на разни поетеси,
със много грозна слава се сдобих:
че съм непостоянен и неверен.

Обаче лъже хорската мълва -
не бях нито лъжлив, нито неверен.
На друга може да съм изменил -
на любовта докрай оставах верен!

Дори когато съм оставал сам,
отвсякъде отблъснат и прокуден,
не съм преставал да обичам, а
във стиховете си оставах влюбен.

Угасват всички страсти с възрастта,

едничка само жаждата за слава
не ни напуска - даже след смъртта
в душата на поета тя остава.

 

Но мене Бог от тази страст ме е лишил.

Не съм суетен

и след славата не тичам.

А стиховете ми са топли и добри,

и просто затова си ги обичам!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Чортов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Прекрасно поднесено оправдание ...
  • Така е в пъти По! Радвам Ти се.
  • Неочаквано добро мнение си си съставила за мене, Лина - благодаря ти!
    Впрочем, и аз мисля за себе си така, и по тази причина и на мене стихотворението ми ми звучеше някак фалшиво. Затова, след твоя коментар, дописах още един куплет - в който казвам, че не жаждата за слава е причина да обичам стиховете си.
    Благодаря и на вас - Анастасия, Лейди Фокс и Лена! Много сте прави!
  • Любовта не изчезва само се се видоизменя. И "...трае три години"

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...