Аз ще чакам утрешния ден!
Да те щадя ли?! - мисля, че не ще се случи,
пощадата за мен я нямаше, нали?
Да ти простя ли?! - моля те, не ме погубвай
дори сълзи да има, повече боли!
Сега ме молиш и ме викаш,
изричаш името ми с болка във гласа,
изричай го, плачи... умирай,
спомни си първо моята тъга!
Спомни си колко дълго плаках,
вечер тихичко, затворена - сама
и как безмълвно "гледах" мрака
копнееща, желаеща... страстта...
Не мога вече и да плача...
Защото просто ти не си за мен,
сега ме търсиш и ме чакаш,
аз пък чакам утрешния ден!
Любов, любов... съдбата ни разделя,
далече си и толкова си близо ти до мен...
но махай се, не искам да те виждам,
не искам да те гледам наранен...
От тук нататък пътищата се разделят,
забрави за мене... тръгвай си, върви!!!
Ще питаш ти "боли ли?" - да, боли ме,
много силно ме боли!!!
Грях за мен е да изричам тези думи,
но за теб не беше грях, нали?
Сега застанал си на прага...
и промълвяш - "остани"...
Не мога вече да остана,
защото просто ти не си за мен,
още дълго ще ме търсиш и ще чакаш,
а аз ще чакам утрешния ден!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Катерина Всички права запазени
