Аз ще творя
Градът ме повика с морето си синьо.
На чайките песен отлита на юг.
Велики, вълните са имали име,
и в тихия пясък разливат ме сух.
Сега на Пандира шегата ли чувам?
Отново се смее на моста за вас,
а кораби смели платната издуват
в сърцето на стар и античен Бургас.
На плажа се леят усмивки и слово.
Водата солена разбивам с ръка,
и бързо създавам от думи олово,
и връзвам синджир от добро на света.
И вече се връщам, денят си отива.
По вятър танцувам, не слушам нощта.
Лъчите прегръщам и стих ме завива.
Това е животът... А аз ще творя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
