15.10.2004 г., 15:16

Аз си отивам

1.5K 0 3
                                        АЗ си отивам

Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам ,да не чувам веч.
Омръзна ми от лъжи,от хорски проблеми
сърцето тупти иска да живее.

Мисълта ми рисува перфектният ден,
в който разбирам,защо съм роден.
Помията бълва от моята уста,
ръцете ми пипат разни неща
бавно потъвам в бездната
това убива моята душа.

Кръст,вятър,огън-гравитират в главата ми.
Вина, болка обвиват душата ми.
Омраза- не се научих да мразя!

Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам да не чувам веч.
Омръзна ми от сиви дни,от безволи хора.
Аз си отивам -оставаш ти:
душа с белези,сянка без следи.
Ще намеря себе си -
в друг свят,в друго време-себе си. 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цветелин Замфиров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ПИШИ СМЕЛО,ТАКА СЕ ОТЪРСВА ДУШАТА!ДУМИ И МИСЪЛ НЕИЗРЕЧЕНИ
    ПОМРАЧАВАТ ДУШАТА.А ТЯ ВИНАГИ ТЪРСИ СВЕТЛИНА...ТЪРСИШ Я И ТИ.
  • Интересно, силно като замисъл, но по отношение на самото изпълнение и представяне, би могло да се иска оше. С малки оглаждания, ще стане едно наистина много силно стихотворение. Очакваме с удоволствие и други твои творби.
  • хей,става.хубаво е.

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...