Аз си отивам
Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам ,да не чувам веч.
Омръзна ми от лъжи,от хорски проблеми
сърцето тупти иска да живее.
Мисълта ми рисува перфектният ден,
в който разбирам,защо съм роден.
Помията бълва от моята уста,
ръцете ми пипат разни неща
бавно потъвам в бездната
това убива моята душа.
Кръст,вятър,огън-гравитират в главата ми.
Вина, болка обвиват душата ми.
Омраза- не се научих да мразя!
Аз си отивам някъде далеч
нищо да не виждам да не чувам веч.
Омръзна ми от сиви дни,от безволи хора.
Аз си отивам -оставаш ти:
душа с белези,сянка без следи.
Ще намеря себе си -
в друг свят,в друго време-себе си.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цветелин Замфиров Всички права запазени