Аз си отивам някъде далеч нищо да не виждам ,да не чувам веч. Омръзна ми от лъжи,от хорски проблеми сърцето тупти иска да живее.
Мисълта ми рисува перфектният ден, в който разбирам,защо съм роден. Помията бълва от моята уста, ръцете ми пипат разни неща бавно потъвам в бездната това убива моята душа.
Кръст,вятър,огън-гравитират в главата ми. Вина, болка обвиват душата ми. Омраза- не се научих да мразя!
Аз си отивам някъде далеч нищо да не виждам да не чувам веч. Омръзна ми от сиви дни,от безволи хора. Аз си отивам -оставаш ти: душа с белези,сянка без следи. Ще намеря себе си - в друг свят,в друго време-себе си.
Интересно, силно като замисъл, но по отношение на самото изпълнение и представяне, би могло да се иска оше. С малки оглаждания, ще стане едно наистина много силно стихотворение. Очакваме с удоволствие и други твои творби.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
ПОМРАЧАВАТ ДУШАТА.А ТЯ ВИНАГИ ТЪРСИ СВЕТЛИНА...ТЪРСИШ Я И ТИ.