Аз съм лодката в мътната локва
АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне.
И къде е вълшебният лес –
да се скрия сред песните птичи?
Нямам време добра да съм днес,
щом животът ми все криволичи.
Като капка роса не тежа
в крайчето на елхова игличка.
С повод или без повод тъжа
и загубвам ищах да обичам.
Приюти ме в дъждовния шлейф,
разкопчай непокорния облак,
шепа бели цветя разпилей
като лодчици в мътната локва.
И когато врабчето се спре
и с тревога в калта се оглежда,
този свят не върви на добре
или нийде не вижда надежда.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
.
