Аз съм лодката в мътната локва
АЗ СЪМ ЛОДКАТА В МЪТНАТА ЛОКВА
Ято жерави мълком кръжат
в изнурено от чакане пладне.
Задлъжняла съм с всяка лъжа –
но мълча като жертвено агне.
И къде е вълшебният лес –
да се скрия сред песните птичи?
Нямам време добра да съм днес,
щом животът ми все криволичи.
Като капка роса не тежа
в крайчето на елхова игличка.
С повод или без повод тъжа
и загубвам ищах да обичам.
Приюти ме в дъждовния шлейф,
разкопчай непокорния облак,
шепа бели цветя разпилей
като лодчици в мътната локва.
И когато врабчето се спре
и с тревога в калта се оглежда,
този свят не върви на добре
или нийде не вижда надежда.
© Валентина Йотова All rights reserved.
.
