АЗ СЪМ ПЕРЦЕ
Незрима съм, аз съм перце,
прозрачно, без лик и без тяло.
Щe дойда с ефирно сърце,
по вятъра – вест долетяла.
Ще чуеш ли нежния глас,
потънал дълбоко в недрата,
забравен от този захлас,
в сетивна, лъжовна нетрайност.
Усещаш ли тази ръка,
която погалва без допир.
Докосва душа. Ще втъка
на Вечност покоя достойно.
В усмихната обич раста.
В светѝте поля на безвремие,
притихвам в една пълнота –
на вятъра с ласките неми.
© Санвали Всички права запазени
Хубаво е Анабел - това което си ми постнала от Йордан Радичков - за размисъл...