АЗ СЪМ ПЕРЦЕ
Незрима съм, аз съм перце,
прозрачно, без лик и без тяло.
Щe дойда с ефирно сърце,
по вятъра – вест долетяла.
Ще чуеш ли нежния глас,
потънал дълбоко в недрата,
забравен от този захлас,
в сетивна, лъжовна нетрайност.
Усещаш ли тази ръка,
която погалва без допир.
Докосва душа. Ще втъка
на Вечност покоя достойно.
В усмихната обич раста.
В светѝте поля на безвремие,
притихвам в една пълнота –
на вятъра с ласките неми.
© Санвали All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
