Аз съм тази
Аз съм тази, която ти рошеше мислите
щом звездите угаснат, извиквах съня
дремех в ъглите безшумно, като орисница
и боядисвах в бяло полека твоята тъмна коса.
Аз съм тази, която не можеш да скриеш
нито можеш да сложиш под ключ в тъмен шкаф,
а когато притисна те, като вълк тъжно виеш
и проклинаш през сълзи пак поредния гаф.
Аз съм тази, с която вървиш ти по тръните
и наказвам без жалост, може би от добро, за добро
как умея да виждам до голо подводните камъни
и изтривам с усмивка твоето потно чело.
Аз съм тази и с теб ще вървим май до края
настървени за бой и не чакащи милост
и да знаеш, човек, ще се видим и в ада и в рая…
Аз съм тази до болка позната злина.
Аз съм твоята съвест!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мая Ангелова Всички права запазени
