И аз също
не спах тази нощ.
Във просъница,
се отдавах на думите ти
и ръцете чертаеха пътища
по гърдите,
корема,
бедрата -
странни лунни рисунки.
И аз също не спах.
Мека пареща влажност
присви във конвулсия
слабините ми;
сякаш
миг преди да потънеш
във тях
се разтворих
и влажно притихнах.
И аз също.
До сълзи.
Публикувано във:
© Павлина Гатева Всички права запазени