И аз също
не спах тази нощ.
Във просъница,
се отдавах на думите ти
и ръцете чертаеха пътища
по гърдите,
корема,
бедрата -
странни лунни рисунки.
И аз също не спах.
Мека пареща влажност
присви във конвулсия
слабините ми;
сякаш
миг преди да потънеш
във тях
се разтворих
и влажно притихнах.
И аз също.
До сълзи.
Публикувано във:
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
