29.07.2013 г., 23:28

Аз те намерих!

1.9K 0 7

Аз те намерих,

щом ме докосна с ръцете си!

Нежност и сила

внесе у мен с пролетта!

Силно треперих,

щом ме допусна в сърцето си.

Мъжка закрила

с ласка усетих в нощта!

 

Аз те обикнах,

щом ме погледна във утрото!

Щом ме целуна,

дар ми дари, красота.

Смирена притихнах,

вярваща вече във бъдното. 

С най-нежната струна

събуди у мен любовта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дарина Шопова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...