Аз ти подарявам любовта, ти защо я задушаваш?
Крепят ни само разрушените отломки
от мигове, наречени незабравими.
Залагам щастие на добра цена,
а получавам сълзи със двойна надценка.
И ето ни пак там, където се разделихме,
усмихваш се, а аз наивно пак ти вярвам.
Но с усмивка не можеш да залепиш
счупеното ми, изкуствено сърце.
И сега живеем закърпени с надежда,
натъпкани със куп лъжи...
Обещаваш ми любов със очи измамни,
а любовта е много повече от обещание...
Знам, обичаш ме, нали...
аз ти подарявам любовта, ти защо я задушаваш?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Нямам Всички права запазени
