Крепят ни само разрушените отломки
от мигове, наречени незабравими.

Залагам щастие на добра цена,
а получавам сълзи със двойна надценка.

И ето ни пак там, където се разделихме,
усмихваш се, а аз наивно пак ти вярвам.

Но с усмивка не можеш да залепиш
счупеното ми, изкуствено сърце.

И сега живеем закърпени с надежда,
натъпкани със куп лъжи...

Обещаваш ми любов със очи измамни,
а любовта е много повече от обещание...

Знам, обичаш ме, нали...
аз ти подарявам любовта, ти защо я задушаваш?