Аз тръгвам надалеч...
Как искам да напиша утре,
че "тръгвам по света" отново!
Нарамил всичкото безчувствие,
след мъчни ялови любови...
Най - много тебе да забравя искам!
И любовта ти, вяла, тъй уплашена...
Да можех някак си да те измисля,
поне те бих пленил във щастие...
Ала... съм мъртъв. Мъртъв пешеходец.
И някак имитирам, че живея...
Навън очите ми ги заблуждават, хората,
а вътре в мен е толкоз тленно...
Изплъзвам ти се. Още не усещаш, изричайки на стъпала със глас -
пророческото мое име, грешно
със спомен, овдовяла страст...
Ах, как я искам тази зимна гара,
в която само чай от автомата топли
и мисълта, че никой не познавам,
и няма никой да ме пита кой съм...
Ще дойде този миг. Ще дойде!
Ти също бавно ще убиваш мене.
Не, всъщност спомена из корен,
(ти вече ме уби без време.)
А колко чаках със копнеж и трепет,
да те докосна и замра в покоя си.
Уви, обрекох го на смърт сърцето,
защото ти не искаш да си само моя...
Да, ето хващам химикалката.
На листа бял ще го напиша -
"аз тръгвам надалеч", но жалко -
теб няма кой така да те обича...
Danny Diester
(Стихопат.)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
