3.01.2023 г., 8:03

Аз вече знам какво ми предстои

1K 2 5

АЗ ВЕЧЕ ЗНАМ КАКВО МИ ПРЕДСТОИ

 

Законът на живота си е прост, во нине, присно – и от памтивека! –
на този свят дошъл съм като гост, и – гостенин, отивам си полека,
с прекрасното и славно "C 'est la vie" вървях си между двете крайни дати,
и нявга там – в крайградските треви, опечален, светът ще ме изпрати,
за някого навярно скъп и мил? – потъвал съм в ненавистта на други,

 

но нивга в сквернослов не съм таил! – отровата на гнусните влечуги,
понякога бях тъжен, сам и слаб – какво ти става, питах се, Валерий? –
но с ни един мръсник не ядох хляб, пих винце само с верните авери,
не съм рисувал с розови бои живота, който ни измъчи – всички.
Аз вече знам какво ми предстои! – Отвъд ще пея с Божиите птички.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Приятно е човек да поседи и да послуша думите, които ти нашепва Бог!
  • Хубаво е човек да знае какво му предстои! Това за мен е знак, че наистина е живял според божиите закони и не си е позволил да прекрачи границите на моралните си ограничения. Продължавай да ни радваш с поетичните си откровения, Валери!🥰
  • Беше удоволствие за мен, а финалът с "Божиите птички" ме накара да се усмихна. Здрава и успешна Нова Година!
  • Ех Валерий, Валерий..... удоволствие е да те чете човек- просто нямаш стигане. Ще взема да си се върна към рисуването.
  • Чиста душа си ти, затова поезията ти блести като елмаз.

    за някого навярно скъп и мил? – потъвал съм в ненавистта на други,
    но нивга в сквернослов не съм таил! – отровата на гнусните влечуги,

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...