6.07.2018 г., 10:29

Аз знам

1.1K 0 14

Вникни дълбоко...

вътре в мен! Вникни

и потърси висшата

истина или любовта!

Моля те! – погледни

в душата ми! Тогава

ще съзреш божествената

искра и ще разбереш –

мъчно е, когато

устремен към щастие

трябва да спреш пред

всяко изпитание!

Знам!... Боли!...

И колко повече, когато

душата лети, а нещо

все прекършва

крилата й... Знам,

другар мой- много боли!

Но, не е ли истински

жив оня, който е видял

и сълзи, и болка, и страх...

и е устоял! Със замах

строши оковите, мой

другар – аз съм бил

в тоя зандан, в който

смъртта е тъмничар!...

Светлина! Светлина!-

крещи изтерзаната душа...

Края е близо, но не е Рай, а ад!

Бъди лъч светлина-

счупи оковите и мрака

победи! Само така, в

ръце, пак живота

ще вземеш Ти!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нако Наков Всички права запазени

Вяра...

   Надежда...

       Любов...

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Вили от сърце за подкрепата... просто в сайта е като и навсякъде другаде- оформят се групички и само те си коментират. Ма дали е нещо стойностно или не- няма значение... Това ме дразни мене. А от мен имаш едно голямо Браво, Вили
  • Моля, Виолета?
  • Каза госпожа Синьо Цвете....
    И в сайта остават около 10-20 човека.
  • Байрон и Шекспир не съм засичала в сайт за лично творчество. Тем подобните им също.
    Но, Нако, тук има вещи в занаята, които точно и категорично могат да дефинират всеки текст, както и дали и доколко доброто сърце и добрата поезия са взаимносвързани, дали всеки вертикално изписан текст е поезия и още куп малки и големи въпросчета и въпроси.
    Моментът със забавлението и изповедта е трета бира. Аз съм ЗА първото.
    И спирам дотук с усмивка и пожелание за успех!
  • О, моляте не ме ядосвай. Важното е ти да знаеш кой си и какъв си. И според мен ти много добре знаеш. Остави другите. Не могат всички да те харесват и разбират, а и не са длъжни. За мен си една красива душа, въпреки и малко шантава, но в това ти е чара и не на последно място съм и твой
    приятел.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...