Вникни дълбоко...
вътре в мен! Вникни
и потърси висшата
истина или любовта!
Моля те! – погледни
в душата ми! Тогава
ще съзреш божествената
искра и ще разбереш –
мъчно е, когато
устремен към щастие
трябва да спреш пред
всяко изпитание!
Знам!... Боли!...
И колко повече, когато
душата лети, а нещо
все прекършва
крилата й... Знам,
другар мой- много боли!
Но, не е ли истински
жив оня, който е видял
и сълзи, и болка, и страх...
и е устоял! Със замах
строши оковите, мой
другар – аз съм бил
в тоя зандан, в който
смъртта е тъмничар!...
Светлина! Светлина!-
крещи изтерзаната душа...
Края е близо, но не е Рай, а ад!
Бъди лъч светлина-
счупи оковите и мрака
победи! Само така, в
ръце, пак живота
ще вземеш Ти!...
© Нако Наков All rights reserved.