на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава.
Изцяло в службата. В молитвите.
Тъй близо до Добрия Бог,
че са стопени и пречистени
бедите, целия живот.
И пак са радостни иконите…
Свещите плачат- и шептят.
Върба, тамян, цветя, алое
и светлина...И светлина.
Душите ни- деца невръстни-
по оцветените стени:
Исус с осле, Исус на кръста,
Исус възкръсва „ из мертвих” .
Исус спасява от проказа,
разслаблени, от слепота;
и пак така възвръща Лазар-
със две изпълнени слова.
Светата Дева- Майка наша.
Апостолите- в кръг висок.
Кълбо- и жезъл- книга, чаша;
вода- и вино- хляб, дискос.
Евангелистите.Йоан Предтеча.
Безсребърниците Козма- Дамян.
Свети Никола, чудотворца.
Свети Георги.Свети Йоан.
Светиците- вглъбеност, сила-
обичащата тишина…
Света Неделя- като жива.
Светата Петка- топлина.
О, тя е там!... Добра и тиха.
Светът във нея става цвят
и песен от псалтира.
Цвят и песен. Пак и пак...
Светци. Свещеномъченици.
Лечители и мъдреци.
Светите Седмочисленици.
Свети Четиридесет…Вси Светий.
Как искам там да съм! Застанал.
Да се прекръстя. Да сведа глава.
И да престане тази няма,
ненужно бликаща тъга.
© Петър Всички права запазени