на моята Непозната
Аз зная- тя е там. Отляво на олтара.
С грижливо сплетена коса.
С мантото шарено. Със шала.
Със чанта тънка през глава.
Изцяло в службата. В молитвите.
Тъй близо до Добрия Бог,
че са стопени и пречистени
бедите, целия живот.
И пак са радостни иконите…
Свещите плачат- и шептят.
Върба, тамян, цветя, алое ...