B действителност наричайте я дама!
Животът минава на дъх подир дъх,
и миговете губим безвъзмездно.
Катерим се бавно към връх, подир връх,
но чака ни накрая само бездна.
И колко болка и обида капе
в очите ти когато те оставям.
И твоето довиждане ме хапе
щом трябва аз прехрана да набавям.
Едно дете се учи занапред
да се усмихва и в сърдечна драма.
Дете е дъщеря ми сал наглед -
в действителност наричайте я дама.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Гулериа Всички права запазени
