...
Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините
безразлична –
бе мътно и зловещо –
блъска ме с рогата на овен.
Какво съм му виновна,
то си знае.Не ме изпъди,
нито приласка.
Заслужила съм
глуми и похвали.
Затуй ме гледа тъй -
изцъклено
във водораслена среда
Ще се сдобрим.
Но му е нужно време.
Една от песъчинките
за мен е дар.
Ще се завърна - мидичка
в чертозите зелени,
след залез пурпурен
въздишка от безкрая.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
