Море като море,

а е различно.

Бях вяла като перушинка

в този ден.

Нагазих в глъбините

безразлична –

бе мътно и зловещо –

блъска ме с рогата на овен.

Какво съм му виновна,

то си знае.Не ме изпъди,

нито приласка.

Заслужила съм

глуми и похвали.

Затуй ме гледа тъй -

изцъклено

във водораслена среда

Ще се сдобрим.

Но му е нужно време.

Една от песъчинките

за мен е дар.

Ще се завърна - мидичка

в чертозите зелени,

след залез пурпурен

въздишка от безкрая.