Море като море,
а е различно.
Бях вяла като перушинка
в този ден.
Нагазих в глъбините
безразлична –
бе мътно и зловещо –
блъска ме с рогата на овен.
Какво съм му виновна,
то си знае.Не ме изпъди,
нито приласка.
Заслужила съм
глуми и похвали.
Затуй ме гледа тъй -
изцъклено
във водораслена среда
Ще се сдобрим.
Но му е нужно време.
Една от песъчинките
за мен е дар.
Ще се завърна - мидичка
в чертозите зелени,
след залез пурпурен
въздишка от безкрая.
© Христина Комаревска All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
