vega666 (Младен Мисана)
1582 14433
10.06.2024 г., 11:17 ч.

* * * 

  Поезия
171 14 9

Ухаеш, ухаеш на пролет...
на мъничко цвете в трева.
Аз айсберг съм с гланц от самотност,
но нося ти жива вода.  

Случайни лъчи ме разтапят.
Пресичат ме - бяло поле.
Сълзите на времето капят,
но никне от тях слънчоглед.

© Младен Мисана Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докосващо!
  • Омайващо нежен и красив стих, Младен! Подейства ми много освежаващо на психиката. Благодаря ти!
  • Много е хубаво! Помислих си за Краля-Слънце.
  • Хипнотичен, омайващ любовен стих! Поздравления!
  • Толкова е нежно и красиво, Младене!
    Не случайно си един- от много любимите ми автори!🍀🍀🍀
  • Красиво и фино...
    Поздрав, Младене!
  • Епохалните промени ни довеждат,(щем не щем) до ново климатично съществуване.Не бива да се самообвиняваме в стил "Тунберг",че ние,хората сме родени сега,на драматичната гранична епоха за съществуването и оцеляването на homo sapiens!
    Едва ли плезиозаврите през юра и креда са "виновни" за изчезването си!
    Все пак!Ще се появят нови Вселенски Колумбовци,които ще тръгнат с паметта за Гагарин и астронавтите (как звучи като аргонавтите!) от американската космическа програма "Аполо" през 60-те и 70-те години на миналия век!
    Аз вярвам в успеха на човешкото познание!🙏
  • Финес на изказа и красиви, чувствени метафори! Поздравления, Младене!
  • Метафоричност, загадъчност, нежност се носят като поетични благоухания,Младене!
    Поздравявам те! Бъди!
Предложения
: ??:??