Ухаеш, ухаеш на пролет...
на мъничко цвете в трева.
Аз айсберг съм с гланц от самотност,
но нося ти жива вода.
Случайни лъчи ме разтапят.
Пресичат ме - бяло поле.
Сълзите на времето капят,
но никне от тях слънчоглед.
© Младен Мисана All rights reserved.