Ела
363
0
2
Нима си цвят от вишна,
нима си цъфнал мак?
Или си страст предишна
изгряла в майски злак?
Или си ти надежда лишна
родена в шепнещ мрак?
Мечта несретна, стогодишна
поспряла днес на моя праг?
Ела, която и да си
и сам не вярвам, че те има.
Любов, надежди разлисти!
Ела обична и незрима!
Стопли студените ми дни,
стопи безкрайната ми зима!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
