Eipril (Хари Спасов)
1386 5710
20.11.2019 г., 9:16 ч.

Спирка "Петнайсет" 

  Поезия » Друга
315 1 4

Това е последната спирка,

на номер петнайсет е нощният дом.

Желязо, заварки и синя боя

под покривче малко, досущ козирка.

 

Какво му е странното, спирка последна,

контейнери счупени, студ и мъгла.

В края на залеза чака с нощта

моторът да чуе, на номер петнайсет.

 

Така ви се струва и тъй ви се иска,

бездушна да бъде, безгласна, сама.

Но тя е по-жива от всичките живи,

разказва на вятъра свойте неща.

 

Как сутрин по тъмно работници идват

с торбички от плат и суха храна.

Да хранят семейство, невръстни деца,

се качват на рейса навели лица.

 

А малко след тях ученици пристигат,

нарамили чанти преливат от смях...

Любови тя помни и дълги раздели,

приятелства верни и подли измени.

 

На спирка "Петнайсет" животът тече

и бързо се сменят лица и съдби. 

Остават на пейката дълго да чакат

петнайсет надежди, петнайсет мечти.

© Хари Спасов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??