Спирка "Петнайсет"
Това е последната спирка,
на номер петнайсет е нощният дом.
Желязо, заварки и синя боя
под покривче малко, досущ козирка.
Какво му е странното, спирка последна,
контейнери счупени, студ и мъгла.
В края на залеза чака с нощта
моторът да чуе, на номер петнайсет.
Така ви се струва и тъй ви се иска,
бездушна да бъде, безгласна, сама.
Но тя е по-жива от всичките живи,
разказва на вятъра свойте неща.
Как сутрин по тъмно работници идват
с торбички от плат и суха храна.
Да хранят семейство, невръстни деца,
се качват на рейса навели лица.
А малко след тях ученици пристигат,
нарамили чанти преливат от смях...
Любови тя помни и дълги раздели,
приятелства верни и подли измени.
На спирка "Петнайсет" животът тече
и бързо се сменят лица и съдби.
Остават на пейката дълго да чакат
петнайсет надежди, петнайсет мечти.
© Хари Спасов All rights reserved.
