Рано сутрин по пътечка
крета баба буболечка,
на гърба, вместо одежда,
носи житен клас и прежда.
Житцето е за децата
да забърка сладка каша,
а с кълбенцата самичка
ще им изплете терлички.
Крета милата и пъшка,
под товара се клатушка,
но си знае, че така
радост ще внесе в дома.
Ето... че дочу гълчава
откъм близката дъбрава,
в олелията позна
възглас, „Баба е това!“
Мигом сто крачета малки
затупуркаха в сандалки,
и старицата добра
срещнаха във хор с „Ура!“.
Ех, че чудна веселба!
Грейна старата гора.
Сити ще са днес децата.
Ще се сгреят ходилцата.
Поука: Нищо, че е баба стара
и че тежък е товара,
щом си внуците обича,
с топли ласки ги облича.
02.04.2019г.
© Таня Мезева Всички права запазени