Бабина приказка
Бабина приказка
Седнала е баба, моята, с хурка преде -
приказка стара върти със вретеното
на тънка нишка от моето сърце:
Имало едно време момиче, нейното.
Най-хубавото било и най-добро,
работело много, слушало мама и тате.
Хората обичало, не познавало зло,
имало своя мечта - конче крилато.
Уж приказка, а капе сълза след сълза,
търкалят се дните сегашни и минали.
Бабо, къде е доброто момиче сега? -
пита ме внучката и в очите ми взира се.
Тичало дълго подир лунната пита,
край реката намерило принца мечтан,
вдигнали сватба, народили дечица
и на внучката приказка разказва сега.
Ех, обичам те, бабо, моя мила, добра!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Магдалена Костадинова Всички права запазени
