Oct 31, 2007, 11:37 AM

Бабина приказка 

  Poetry » Other
1185 0 29

 

                                     Бабина приказка

 

                                     Седнала е баба, моята, с хурка преде -

                                     приказка стара върти със вретеното

                                     на тънка нишка от моето сърце:

                                     Имало едно време момиче, нейното.

 

                                     Най-хубавото било и най-добро,

                                     работело много, слушало мама и тате.

                                     Хората обичало,  не познавало зло,

                                     имало своя мечта - конче крилато.

 

                                     Уж приказка, а капе сълза след сълза,

                                     търкалят се дните сегашни и минали.

                                     Бабо, къде е доброто момиче сега? -

                                     пита ме внучката и в очите ми взира се.

 

                                     Тичало дълго подир лунната пита,

                                     край реката намерило принца мечтан,

                                     вдигнали сватба, народили дечица

                                     и на внучката приказка разказва сега.

 

                                     Ех, обичам те, бабо, моя мила, добра!

 

 

 

 

© Магдалена Костадинова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??