Бал на тавана
Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите,
дали да сляза? Няма пък!
Тъй чуден свят аз зная скрит е,
дълбоко в стария сандък.
Коприна има и дантели...
Повдигам тежкия капак,
обувчиците снежно бели
да не обуя няма как.
С тях някоя добра пралеля
била на офицерски бал...
Внимавам да не ги обеля,
че после ще ми бъде жал.
Яка от кожа ми хареса
и рокля в цвят небесносин,
сега съм истинска принцеса,
на бал танцувам с царски син...
Но мама бързо развали я,
магията – със силен глас,
и по-чевръсто от фурия,
се смъкнах от тавана аз.
Ако се питаш за пердаха,
от страх го мама отмени,
обувките вълшебни бяха,
щастливи детските ми дни.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
Много познато
