Patrizzia (Надежда Ангелова)
2249 18478
11.08.2022 г., 8:12 ч.  

Бал на тавана 

  Поезия » За деца
1205 4 17

Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.

Поскръцват тихичко гредите,
дали да сляза? Няма пък!
Тъй чуден свят аз зная скрит е,
дълбоко в стария сандък.

Коприна има и дантели...
Повдигам тежкия капак,
обувчиците снежно бели
да не обуя няма как.

С тях някоя добра пралеля
била на офицерски бал...
Внимавам да не ги обеля,
че после ще ми бъде жал.

Яка от кожа ми хареса
и рокля в цвят небесносин,
сега съм истинска принцеса,
на бал танцувам с царски син...

Но мама бързо развали я,
магията – със силен глас,
и по-чевръсто от фурия,
се смъкнах от тавана аз.

Ако се питаш за пердаха,
от страх го мама отмени,
обувките вълшебни бяха,
щастливи детските ми дни.

© Надежда Ангелова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Вълшебните обувки »

9 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Много познато
  • И аз бях на този бал, Наденце, заедно с твоята героиня. Получих покана от нея да се кача на тавана и не можах да ѝ устоя. Толкова много тайни крият всички тавани, винаги е интересно да надникнеш там. Успех на стихотворението ти, мила!
  • Весело стихче! Много ми хареса! С удоволствие даден глас.
  • Благодаря ви, момичета!
  • Ех тези тавани.Изпълнени с тайни..
    Съкровищница в забранен терен.
    И ражда се спомен учудващо траен
    Ех, тии... Развълнува и мен.
  • Да!Детските дни са най-вълшебното нещо,което сме имали!Чудесно е!
  • Чудесно стихче, Наде! Глас и успех!
  • Усмихнат глас и от мен!
  • Радвам се, че ви усмихнах, момичета.
  • Наде, така ме развесели с този тайнствен таван, вълшебните обувки и приказните одежди. И особено с отмяната на пердаха. Гласувам с удоволствие и радост
  • Много хубаво! Върна ме в детството... Благодаря!
  • След конфискуването на къщата ни там е имало учреждения. Изгорили цялото дюшеме на тавана - топлили се хората. Какво и на кого е дал прадядо ми не знам, но са ни я върнали. Редовно ходех на тавана, стъпвайки по гредите и свалях " принцески" рокли, обувки, сервизи, за ужас на горката ми майка. 🙂 Как не съм пропаднала в някоя от стаите - Божа работа. 🙂 Благодаря ви!
  • Успех!
  • Всички сме се издокарвали с такива вълшебни обувки. Горките обувки, колко ли от тях оставаха пречупени? Но пък за нас наистина бяха вълшебни. Благодаря, Наде, по приятен начин ми припомни детството.
  • Ах, тия тавани и сандъци, все вълшебства крият! Ама пък авторката, като така точно ти описва събитието, че не можеш да не го преживееш с нея!...Прекрасно е, Наде! Желая ти успех!
  • Желая ти успех, Наде, много е хубаво!
Предложения
: ??:??