Бал на тавана
Сама ли у дома остана
в главата ми се ражда план
и тичам бързо на тавана,
а боят ми е обещан.
Поскръцват тихичко гредите,
дали да сляза? Няма пък!
Тъй чуден свят аз зная скрит е,
дълбоко в стария сандък.
Коприна има и дантели...
Повдигам тежкия капак,
обувчиците снежно бели
да не обуя няма как.
С тях някоя добра пралеля
била на офицерски бал...
Внимавам да не ги обеля,
че после ще ми бъде жал.
Яка от кожа ми хареса
и рокля в цвят небесносин,
сега съм истинска принцеса,
на бал танцувам с царски син...
Но мама бързо развали я,
магията – със силен глас,
и по-чевръсто от фурия,
се смъкнах от тавана аз.
Ако се питаш за пердаха,
от страх го мама отмени,
обувките вълшебни бяха,
щастливи детските ми дни.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
Много познато
